Доста време писах това на ум и ето, че реших да седна и да събера мислите си.

Това е последната вечер, в която ще спя в леглото, в което съм нощувал през последните 4 години. За добро или зло, през тези четири години аз доста се промених. Научих се да бъда самостоятелен, да бъда доста упорит, за да постигам нещата, които желая. Научих се да очаквам всичко от живота, дори и в най-предвидимите моменти. Намерих добри приятели, загубих други. Попътувах доста. Преживях много весели моменти. Имаше и нощи, в които не можех да заспя…

Днес е 6-ти май, Гергьовден. Поредния дъждовен ден за последната седмица. Почти през целия ден си събирах нещата от стаята и ги смъквах в колата. Оказа се, че имам доста повече багаж, отколкото съм си мислел. В такива моменти човек осъзнава, колко излишни са му някои неща. Стаята вече беше на половина празна. Останаха само вещите и мизерията на съквартиранта ми. Колко много се радвах, че се махам от там… Последната половин година в тази стая беше непоносима. И въпреки това се чувствах някак странно напускайки я с мисълта, че повече никога няма да се върна там. Толкова неща съм преживял в тази малка стаичка. Толкова много смях… сълзи… Остават само спомените.

Никога няма да забравя сутрините, в които вървях към университета и гледах как всеки бърза. Срещах някой познат “Здравей, как е… Айде, че закъснявам за упражнение!”. Няма да забравя дългите отегчителни лекции, в които се чудиш как да не засиш (но също така имаше и доста интересни лекции). Готините и не чак толкова любими преподаватели. Дългите изпити и безсънните нощи преди тях. Няма да забравя купоните в общежитието, както и описаните стени в коридорите с какви ли не мъдри и премъдри надписи и рисунки. Дългите нощи прекарани пред компютъра, четейки  интересни неща. Също нощите, в които огладнявах към 00:00 или 01:00, но нямах никаква храна в стаята и тъй като всички магазини наоколо бяха затворени, се налагаше да ходя към Студентски Град, за да си купя бургер от “Манджа стрийт” или някаква храна от Фантастико. Няма да забравя и нощите преди изпитите, в които се събирахме с колежките, за да решаваме задачи. Има още толкова много неща, които ще останат само като спомени… добри и лоши.

Какво ще ми липсва? Ами най-вече колегите и колежките, както и почти безгрижният живот, който водех първите 2 години… За друго не се сещам.

Tags: last night, studentski grad

This entry was posted on Saturday, May 24th, 2008 at 3:34 pm and is filed under Emotions. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.