Снощи някакъв идиот ми ритна пежото! Шофьорската врата е хлътнала и прозорецът не може да се отвори напълно! Бесен съм!!!

Както обикновено, тази сутрин излизам от блока, в който живея, за да се кача в колата и да потегля за работа, но този път с излизането си от входа поглеждам към пежото и оставам втрещен! Какво по дяволите… ?! Побеснях!!! Започнах да псувам (хората, който ме познават, знаят, че принципно съм спокоен човек)! Огледах вдлъбнатината във вратата - лакът на боята беше изтъркан, лайсната също, боята леко напуката. Нямаше надрано, нито следи от чужда боя. В този момент си спомних какво се случи снощи и изведнъж пъзела се сглоби в съзнанието ми! Вечерта докато даваха мач от европейското, аз гледах филм. По едно време чувам аларма. Надигам се от леглото и поглеждам през прозореца… беше моята аларма, но до колата ми нямаше никой. Само един човек си вървеше спокойно по пътеката между блоковете, но беше на поне 15-20 метра от колата ми, за това не намерих нищо подозрително в него. Спрях алармата и си продължих с филма… Убеден съм, че или тоя или някой друг нещастник е бил ядосан за нещо (може би мача?!), и понеже колата ми е паркирана успоредно до пътеката, теглил й е един шут и най-спокойно си е продължил по пътя!

Що за олигофрен трябва да си, за да направиш такова нещо?! То бива простащина, но това вече на нищо не прилича! Ако искаш да си изкараш яда върху нещо, ходи и си блъскай тиквата в нещо по-здраво от нея… някоя бетонена стена на пример!!! Аз не мога да разбера как е възможно да има такива хора?! Какво съм му направил аз, за да причини такова нещо на колата ми?! Нарочно спирах в страни на блока, за да не преча и да не спирам на местата на хората от блока (все пак съм на квартира и живея от около месец и половина тук).

Ето какво е да живееш в България… и по-конкретно - в София. Столицата ни! Предполага се, че хората тук са цивилизовани! Да ама друг път! Винаги ще се намери някой кретен като този! На него вероятно не му пука, но това е подсъдимо! Може да има свидетели… ако го открият, лошо му се пише! Лично аз ще се погрижа да му стане поне два пъти по-гадно отколкото ми е на мен в момента! Днес ми казаха, че никога не са ме виждали толкова ядосан… Много трудно се намира някой, който да ме изкара от релсите, но ето че тази сутрин го направиха. Честно… мен да ме бяха ритнали - нямаше да ме заболи толкова! Колата е била 12 години в Италия и беше супер запазена, направо като нова! Ето, че дойде в България и на 5-ия месец вече е със смачкана лява врата! Дори да се изправи и боядиса - пак няма да си е същата…

Кажете ми как да не се гордее човек, че е Българин и как да не се радва, че имам такива “невероятни” сънародници!

P.S.: Малките гнусни кученца продължават сутрин да пикаят по гумите на колата ми!!! Изпитвам непреодолимото желание да шутирам едно такова животно и да го счупя на две, точно в момента, в който си вдигне задния крак стоейки до гумата на пежото ми!!! Още повече се дразня, че това са домашни животни и си имат собственици, който ги разхождат всяка сутрин… Хора, засрамете се! Пишете се граждани, а правите селски номера!

Когато си взех колата, забелязах, че има лампички в жабката и в багажника, които светват при отваряне. Това е супер удобно. Обаче лампичката на багажника ми не светеше . Решиж че е изгоряла крушката и трябва да се смени, но не знаех как се вади, за да я сменя. Оказа се, че това е доста елементарно. Точно там (черната пластмасова кора), където се намира лампичката, е кухо и от долната страна можете да си проврете ръката и да стигнете до лампичката, от вътрешната й страна. И като я бутнете, да я извадите (тя е на нещо като щипчица), след което да смените крушката. Установих, че тя е същата като на габаритите. За това реших да я пробвам дали работи (като я погледнах на светло, нямаше видими следи да е изгоряла). И така, сложих крушката от лампата на багажника на мястото на предния ляв габарит и… светна. Бях озадачен, проблема не беше в крушката. Върнах я на мястото й. Явно проблема беше в датчика, който подава ток при отваряне на багажника (или поне се надявах да е това, а не нещо по-сложно ). Огледах вратата на багажника и не видях никакво бутонче както при другите врати. За това реших да сваля черната пластмасова кора, под която се намира моторчето на чистачката на вратата на багажника. От дясната страна на моторчето забелязах нещо като бяла пластмасова ампулка, свързана с жички и закрепена за вратата. Точно тази пластмасова ампулка представлиява прекъсвача за лампичката. В нея има съчма, която при повдигане на вратата, се преплъзва в другия край на ампулката, дава контакт и лампичката в багажника светва. Не знам при мен дали беше монтирана неправилно или някак си съчмата беше залепнала, но след като я развих, поразклатих и я поставих отново, лампичката ми светна и от тогава си работи точно така, както е предвидено, а именно - да светва, когато се отвори вратата на багажника и да угасва, когато се затвори.

Между другото, държа да отбележа, че при Пежо 306 за смяна на крушка на предни или задни фарове (включително и на багажника), не ви трябват никакви инструменти! Всичко е елементарно и става само с ръце!

Успех!

Ето и първият ми пост от серията “Peugeot 306 Service and Repair”. Надявам се, че може да бъде полезен на някого.

Когато си купих Пежото установих, че няма централно заключване на вратите. Мислех си… как може кола, 96-та модел и да няма такава “екстра”?! В интерес на истината бях се примирил с мисълта, че ще си заключвам всяка врата по отделно като се утешавах, че имам само две врати (а можеше да са 4 ). Обаче се замислих… възможно ли е колата да си има централно и просто някое от бушончетата да е изгоряло? Реших да го проверя. Отворих таблото с бушоните, но се оказа, че никъде няма упътване кой бушон за какво е и колко ампера трябва да бъде. Поразрових се из интернет и установих, че има два вида табла - с 13 и 30 бушона. Моето беше от втория вид. Ето го и него: (more…)

Реших да направя нова подкатегория с име “Service and Repair“, в която ще споделям проблемите, с които съм се сблъсквал при моето Peugeot 306 XR. Надявам се бъда полезен на някого.

Горещо препоръчвам форума на http://peugeotclub.info. В него можете да прочетете доста полезни статии, ръководства и трикове, както и да зададете ваши въпроси към широкия кръг от читатели.

Реших да седна и да понапиша, какво точно се случи, след като си купих “лъвчето” и се върнах обратно в София. Бях обещал да кача малко снимки, но така и не можах да направя. Не съм забравил, просто чакам подходящ момент .

Тъй като до сега бях пътувал до София само с автобус и няколко пъти с колата, заедно със семейството си, не бях много сигурен, че ще се оправя с пътя сам и без проблеми. А и разстоянието Русе - София е около 4~5 часа, което си е доста време да прекараш сам… скучно е. Та успях да убедя майка ми да я взема за другарче по пътя и после да се върне с автобуса обратно в Русе (на следващия ден беше на работа). Направо и се очудих на ентусиазма. Да изминеш 700 километра за един ден и то знаейки, че на следващия ден си на работа и трябва да бързаш… Много съм благодарен, че се съгласи . Иначе пътуването беше нормално, автомобилчето се държа супер на пътя, нямаше никакви проблеми. Е като изключим факта, че ме спряха КАТ-аджиите и ми написаха акт за превишена скорост и ми взеха талона, пътуването си мина доста нормално .

Реших да направя пълно Авто Каско, тъй като живея в София, а тук живота и хората не са същите, както в по-малките градове в България (съответно и нивото на престъпността). Оказа се, че трябва първо да имам аларма. Речено-сторено, намерих едни алармаджии, сложиха ми най-обикновената (съответно най-евтина) аларма и направих каско на следващия ден. Сложих си най-обикновена аларма, защото колата ми нямаше централно заключване, а не исках да ми слагат допълнителни моторчета за това.

Реших, че няма смисъл да ходя с колата до работа, защото пътувам 15 минути, а пеша ми е 20! През по-голямата част времето по пътя карам само на първа или стоя на едно място… рядко включван на 2-ра и това е! Един ден реших да се изтарикатя и погледнах в bgmaps.com за по-кратък маршрут, с цел да избегна задръстването. Видях една уличка през, която реших, че ще мога да се вкюча в локалното и така да стигна до работа… оказа се, че уличката вече не съществува и се наложи да се върна и да мина през задръстването . Същия ден след работа, реших да мина по друг път, с цел да намеря някоя пряка… Вече съм 100% сигурен, че от общежитието до работата ми има само един път… и той е през задръстването

На 1-ви февруари се сдобих с този прекрасен френски автомобил цвят - бордо, 1,4-литров бензинов двигател, модел 1996-а. Внесена е от Италия. Оказа се, че колата е била регистрирана на 1-ви февруари през далечната 1996-а година и аз я купувам точно на 12-тия и рожден ден. И въпреки годините и, тя е много добре запазена, а от вътре изглежда като нова. Естествено, както по правило веднага след покупката на използван автомобил, сменихме масло, ангренажен ремък, ролка, маслен и въздушен филтър. Колата беше със 4 нови летни гуми.

На следващия ден отидохме на село, където я измихме и почистихме отвътре. Гледката на лъснатия автомобил със запален двигател и светещи фарове изпълни душата ми. От толкова много време си мечтаех да си имам собствен автомобил… просто не можех да повярвам, че той стоеше пред очите ми в цялата си прелест.

Утре (т.е. като стана след няколко часа), ще пътувам за София. Обещавам да кача и някоя снимка на колата по-късно.