Винаги съм мечтал да си имам собствена стая. Подреждаш си нещата така, както сам си решиш и знаеш, че ще ги намериш на същото място, на което си ги оставил. Знаеш, че никой няма да ти разхвърля, цапа и умирисва . Можеш да се усамотиш винаги, когато имаш нужда. Няма никой, който да ти щъка из стаята и да те дразни.

Ето, че и тази моя мечтата стана реалност. След като напуснах общежитието в Студентски Град, се преместих на квартира с колеги (и приятели) от работа. Вече трета седмица живея в собствена стая. Няма такъв кеф. Купих си много готино бюро, имам си невероятен персийски килим и страхотни пердета . От прозореца се вижда детска площадка с много зелени полянки и дървета. И си паркирвам Пежо-то под прозореца, за да мога да си го виждам, когато пожелая.

Тук мястото е много тихо и спокойно, има много дървета и зеленина. Все още не познавам кварталa много добре, но се надявам, че ще имам достатъчно време, за да го опозная. Както обичайно, всички съседи знаят кои сме, но ние все още никого не познаваме. Предполагам, че ще се намерят поводи за запознанство, само се надявам те да са добри .

Днес официално мога да обявя, че семестриално завърших специалност “Приложна Математика” в “Технически Университет” - София . Последният ми изпит беше преди Великден, но чак днес отидох в канцеларията и се уверих, че всичките ми оценки са нанесени в протокола. След 4 дълги години, които минаха толкова бързо и неусетно, единственото нещо, което ме задържа в ТУ - София е дипломната работа, която ми предстои да направя и защитя .

Днес един приятел също завърши семестриално. Ха честито и успех на държавните изпити!

Преместих се на квартира, но в нея нямаше бюро. Като се замисля, когато бях в общежитието, може би 70% от времето през деня прекарвах на бюрото пред компютъра и сега изпитвам една голяма празнота . Реших, че е крайно време да си купя собствено бюро.

След дълго търсене и чудене от къде да си купя, най-накрая се спрях на едно в Praktiker. Търсех си обикновено, класическо бюро - с чекмедже и шкафче, без допълнителни неща… Не очаквах, че ще ми бъде толкова трудно да открия такова. Явно в днешно време хората си мислят, че на всяко бюро ще има компютър и за него задължително трябва да има специално място, за сметка на шкафчето и чекмеджето разбира се . Наистина имаше хубави и сравнително евтини бюра, но вместо шкафче имаха дупка за PC…

В Praktiker си харесах едно много готино цвят “череша”, само че вместо шкафче, имаше 4 чекмеджета + едно голямо, което се заключва. След кратък размисъл, на следващия ден отидох с колата и си го взех… Бях много щастлив, до момента, в който се прибрах в къщи и започнах да го сглобявам.

Като отворих големият пакет видях, че има супер много малки дървени клинчета и 2 пакетчета с… лепило. Moже би 2/3 от сглобките бяха с дървени клинчета… изглеждаше ми супер глупаво… все едно съм си купил някакво долнопробно бюро… Два дена го сглобявах… тези клинчета ми взеха здравето… толкова се ядосвах… А за капак, маркировките който трябваше да служат за ориентир, къде да завиваш видичките за релсите на чекмеджетата, бяха супер неточни… на места със сантиметър отклонение! Няма такава простотия просто… Наложи се сам да си измервам и преизчислявам всичко. Реших да се доверя само на маркировката за ключалката на голямото чекмедже и познайте… 1 см. в дясно и 1 см. навътре… нищо общо с реалността.

Но в крайна сметка успях да го сглобя и противно на очакванията ми бюрото изглеждаше не чак толкова паянтово. Вече втори ден си го ползвам и си ми е много кеф

Днешният ден беше доста динамичен. Сутринта трябваше да отидем с баща ми до сервиза, за да си взема лъвчето (което не бях виждал от месец). Около 11:00 излязохме от нас качихме се в Audi-то и… право в сервиза. Платихме ремонта и се отправихме в посока Метро с Пежо-то, като Audi-to оставихме на паркинга пред Mr. Bricolage. От Метро трябваше да купим подаръка за бала на Поля. От там си купих термометър за колата… отдавна исках такъв… електронен, който измерива температурата в колата и извън нея.

На връщане имахме малко проблеми с пежото, гаснеше когато се кара на газ. След доста чудене, установихме какъв е проблема отстранихме го и се упътихме към халите, там ни чакаше майка ми. Беше в обедна почивка. Седнахме на една пейка в парк-чето между двете платна на пътя от ЦБА към хотел Рига. Беше толкова тихо и спокойно… дори, колите които преминаваха покрай нас не ми правеха впечатление. Много се радвах, че бях успял да се махна от лудницата в София (поне за празниците).

Обедната почивка на майка ми беше към своя край и трябваше да се връща на работа. Ние с баща ми прескочихме до книжарница Пингвините, защото много исках да си купя една книга, а не ми остана време, докато бях в София.

Следващата дестинация беше пазарът, целта - да купим антифриз. Там влязохме в едно магазинче за авто-тунинг… мисля, че излязохме поне 15 минути след това . А точно преди да излезем от магазина за антифриза ми се наби в очите една червена лапенка за автомобил… точно такава, за каквато си мечтаех и от няколко месеца търсих как мога да се сдобия с такава. Може би беше щастливият ми ден .

Преди да се приберем в къщи минахме през Mr. Bricolage, където бяхме паркирали колите. От там пък си купих кутия за инструменти и резервни крушки за фаровете на Пежо-то. След като излязохме от магазина и стигнахме до колите, паркирани една до друга и двамата си извадихме ключовете. Аз попитам баща ми - “Червената или зелената?”. Той се усмихна. Качихме се всеки в неговата си кола и потеглихме към къщи. Вече беше минало 17:00 …

P.S.: Великденската премия, която ми дадоха вчера… свърши

Оказа се, че месец март остана доста постен от към постове Да си призная, не бях много в настроение и не ми се пишеше нищо. Но пък месецът не беше чак толкова безинтересен. Ходих си до Русе. Оставих Пежо-то малко за ремонт и се върнах с Audi-то на баща ми. Мисля, че ще е излишно, ако спомена, че пътуването с личен автомобил е доста по-приятно, отколкото с автобус. Докато си бях на Русе се подлъгах да си сменя прическата и по-конкретно цвета на косата… имаше доста отзиви от страна на приятели и познати и то все различни… според мен успях да изненадам почти всички. Брат ми взе шофьорския си изпит и в момента си чака книжката. Честито, брат ми! Пожелавам ти за напред безаварийно шофиране и да не те спират КАТ-аджии по пътя. И ако слушаш, може да ти дам да направиш едно кръгче с мойто лъвче . За друго не се сещам в момента… това го пускам ей така, за спорта, за да покажа, че не съм си изоставил блог-а. Всъщост, ако никъде не съм споменавал… нямам намерение да го изоставям, но пък не мога и да гарантирам, че за напред няма да има пак такива дупки от по месец, че дори и повече.

Първо искам да кажа Честит Имен Ден на всички българи, които носят това славно име! Честит Имен Ден, брат ми! Много здраве, щастие, любов (която в момента мисля, че не ти липсва), успехи в учението и със вземането на шофьорската книжка! Много здраве и на колегата Тошко, само че на него малко повечко любов .

Искам също така и да спомена, че дядо ми също трябваше да празнува този ден днес и че никога няма да го забравя. Много ни липсва.

Понеже не съм писал напоследък, а й както каза Николай, блога ми се е превърнал в “Автокъща”, ще взема да споделя някой нови неща. На 1-ви и 2-ри март ходихме с един приятел от Русе и двама негови познати на хижа Левски. Пътувахме с влак до Габрово и от там пеша до хижата. Беше невероятно красиво, направих и няколко добри снимки. На отиване вървяхме 5 часа и половина до хижата, направо ни се взе здравето. Но на връщане беше лесно. От доста време не бях вървял толкова. А иначе, в същата седмица си бях спретнал един Avril-маратон. В продължение на цялата седмица слушах само Avril Lavigne. На няколко пъти ми казаха, че не съм редовен, но аз не намирам нищо нередовно в това . Лили напусна работа и вече работи на друго място. И малко ми липсва. Вчера си сложих газова на колата - Lovato. Може би ще има отделен пост за това . Между другото, много се кефя да закусвам зеленчуци и плодове напоследък. Две сутрини под ред по пътя за работа си хапвам прясна чушка, пълнена със сирене. Страхотно е, само че някой хора не го оценяват… и чушката си е чушка, а не пиперка(, Тошко)! Направих си профил и във http://photo-forum.net . Интересно ми е как фото-любителите и професионалистите биха оценили снимките ми.

Прибирам се днес от работа, като преди това с Тошко бяхме в “Тройката”, на по бира с пържени картофки (а отидохме там с идеята да мааме лучени кръгчета, но… ). Та… тъкмо ще влизаме във входа и се обръщам да си видя “лъвчето“, което стои и ме чака на паркинга пред блока заедно с другите коли. Гледам някакви столове нахвърляни от страни на него и някаква лента като тези с които заграждат местопрестъпленията или опасните места. Мисля си… явно нещо са правили и са заградили там, защото нямаше други паркирани коли на това място. Решавам да си преместя колата (много ясно, да няма да я оставя там и да падне нещо отгоре и). Доближавам се и гледам единия край на лентата завързан за моята кола… чшшш ей, къде така?! Откъснах я и си изместих колата на далече.

Влизам във входа и гледам на вратата бележка: “Поради авария във ВиК колите със регистрационни номера: …, цвят…, да се преместят незабавно от паркинга пред блока”. И там стоеше моя регистрационен номер, цвят “червен”! Ае хора, колата ми е цвят “бордо”, металик! Да ви покажа ли какво пише в талона? Не че нещо, ама много лично го приех. Това да ви прилича на най-обикновено червено?!

Преди известно време случайно попаднах на този интересен сайт: http://www.howstuffworks.com. В него можете да намерите всякакви интересни и полезни неща, започвайки от това, как да намерите вода в планината или да оцелеете в самолетна катастрова, до това как работи разпределителния вал на двигател с вътрешно горене или каква е разликата между CCD и CMOS сензорите в дигиталните фотоапарати. И всичко е обяснено на съвсем простичък език, няма някаква сложна терминология. Има страшно много неща, с които се сблъскваме всеки ден: природни явления, машини, електрически уреди и много, много други, все неща, които ползваме за да улесним живота си, дори с някой сме свикнали до такава степен, че не можем да си представим живота без тях. А замисляли ли сте се как тези неща работят… ?

По принцип не съм много по шоколадите и сладкото като цяло. Но имам специално мнение за Lindt. Mлечният в червената опаковка ми е любим. Всъщност най-харесвам млечните шоколади, които не са много сладки. Този червения обаче е невероятен… направо се топи в устата и усещаш някаква хладина… ммм приказно. Преди около две години, ако не се лъжа (дори не бях открил още млечния), бях пробвал един dark Lindt с високо съдържание на какао и честно казано не ми допадна. Много ми горчеше. От тогава не бях опитвал пак. Обаче всеки ми казваше, че шоколада бил много велик и в това, че горчи, всъщност му било чара. Вчера любопистството в мен надделя и си купих 85%-ов dark excellence на Lindt. Днес реших да го пробвам. Как може нещо, което горчи да се нарича шоколад?! Аз не мога да ги разбера тези хора. Миналият ден хапнах един бял млечен Milka… невероятен, все едно ядеш прясно мляко на кубчета (а в съчетание с Pepsi-то… ммм чудно). Та второто блокче на черния Lindt едва го преглътнах… с вода! Замислих се, щом на всеки му харесва, а на мен не, явно проблема е нещо в мен. Споделих мъката си с шефа, той също каза, че били велики тея шоколади. Опитах се да му го пробутам, като го заменя за млечен. Казаха ми, че съм бил много нахален . Но все пак ми предложиха да ми го вземат за 1/5 от цената. Аз твърдо не се съгласих и заявих, че ще го снимам и ще го пусна за продан в eBay . Ми казват, че хората продавали всичко там . А в случай, че не успея да го пласирам там, да знаете, че това чудо не мога да го изям. Който ги харесва тея да пише, може да се договорим за някаква цена… те не са от най-евтините все пак!

Edit: Открих, че ако все пак един шоколад не е млечен, това не е недостатък и шоколада не трябва да се пренебрегва… винаги можеш да си го хапнеш с чаша прясно или кофичка кисело мляко. Докато при другите видове шоколади, нещата не стоят точно така

В четвъртък навърших 22. Това беше може би най-готиният ми рожден ден откакто съм в София. Сутринта на работа ми пожелаха много “али-бали” и много абсурдни неща (на мен ми стигат абсурдните неща от миналото лято ), малко по-късно ми подариха ей този звяр:

От малък си мечтаех за количка с дистанционно управление .

Някои от колегите бяха все още извън страната и в края на работния ден се събрахме с останалите за малко, почерпих ги и си заминахме. Аз се бях уговорил с няколко приятели да се срещнем на центъра и да почерпя за рождения ми ден. Тъй като си тръгнах от работа към 17:30, а вече бях на центъра два часа преди уговорената среща, малко се поразходих. Улиците бяха блокирани заради идването на Путин. В 20:00 се срещнахме в подлеза на метрото пред ЦУМ. След това отидохме в една пицария до халите. Хапнахме, пийнахме и стана време да си ходим. Беше весело и аз не исках да си ходя още, но приятелите ми трябваше да се прибират. На излизане от заведението видях, че съм получил интересен sms от непознат номер…

Въпреки, че не дойдоха много хора (аз и не бях поканил много) все пак беше весело. Надявам се и приятелите ми да са останали доволни.

Като се прибрах вечерта, Skype-а ми беше засипан с поздравителни съобщения.