Преместих се на квартира, но в нея нямаше бюро. Като се замисля, когато бях в общежитието, може би 70% от времето през деня прекарвах на бюрото пред компютъра и сега изпитвам една голяма празнота . Реших, че е крайно време да си купя собствено бюро.

След дълго търсене и чудене от къде да си купя, най-накрая се спрях на едно в Praktiker. Търсех си обикновено, класическо бюро - с чекмедже и шкафче, без допълнителни неща… Не очаквах, че ще ми бъде толкова трудно да открия такова. Явно в днешно време хората си мислят, че на всяко бюро ще има компютър и за него задължително трябва да има специално място, за сметка на шкафчето и чекмеджето разбира се . Наистина имаше хубави и сравнително евтини бюра, но вместо шкафче имаха дупка за PC…

В Praktiker си харесах едно много готино цвят “череша”, само че вместо шкафче, имаше 4 чекмеджета + едно голямо, което се заключва. След кратък размисъл, на следващия ден отидох с колата и си го взех… Бях много щастлив, до момента, в който се прибрах в къщи и започнах да го сглобявам.

Като отворих големият пакет видях, че има супер много малки дървени клинчета и 2 пакетчета с… лепило. Moже би 2/3 от сглобките бяха с дървени клинчета… изглеждаше ми супер глупаво… все едно съм си купил някакво долнопробно бюро… Два дена го сглобявах… тези клинчета ми взеха здравето… толкова се ядосвах… А за капак, маркировките който трябваше да служат за ориентир, къде да завиваш видичките за релсите на чекмеджетата, бяха супер неточни… на места със сантиметър отклонение! Няма такава простотия просто… Наложи се сам да си измервам и преизчислявам всичко. Реших да се доверя само на маркировката за ключалката на голямото чекмедже и познайте… 1 см. в дясно и 1 см. навътре… нищо общо с реалността.

Но в крайна сметка успях да го сглобя и противно на очакванията ми бюрото изглеждаше не чак толкова паянтово. Вече втори ден си го ползвам и си ми е много кеф